Съвременните деца предпочитат виртуални игри. Защо

Съвременните деца растат някак по-бързо – по-рано започват да четат и да смятат, започват и да пишат преди времето, в което техните родители са имали тези умения. И колкото да е тъжно голяма част от тях в детството си не успяват да се наиграят. Не излизат дори на двора, ако не се придружени от родител, а вечер щом се стъмни се прибират в къщи.
„Пространството“ за истинско реално общуване с връстниците им като че ли за тях е по-малко. А игрите от детството на майка и на татко им са напълно непознати за тях.

Защо съвременните деца не могат да играят

Ранното обучение днес наистина започва рано. Много родители водят децата в разни обучителни и развиващи центрове още от 3 -годишна възраст. От тези невръстни години започва състезанието и амбицията на родителите детето им да не изостане. То също от рано „се заразява“ със страх да не разочарова мама и татко, и старателно учи букви, цифри чужди думички и песни. Времето за игри става все по-малко и по малко. Важно е родителите да знаят, че в предучилищна възраст за детето е важна играта, а не обучението. Тя е основно средство за развитие.

Възрастните не стимулират игрите на детето. Жената в отпуска по майчинство страда от хроничен дефицит на време, а за игра с детето въобще не може да помисли. В тази ситуация всички екранни занимания и интерактивни играчки са спасение. Много по-лесно е да сложиш детето пред екрана да гледа анимация или да му дадеш да си поиграе със сматфона и таблета, вместо да го забавляваш с настолна игра, която ангажира времето на мама и на татко.
Психолозите обаче са категорични, че това време е много по-ефективно от гледна точка на личностно развитие на детето. Нито една интерактивна игра не може да замени реалната.

Заменете виртуалните игри и телевизора с реални игри с негови връстници. Споровете за влиянието на екраните и електронните джаджи върху съвременните деца не стихват. Колкото по-малко време деца в предучилищна възраст прекарват пред тях, толкова по-добре. Виртуалните игри и телевизорът са привлекателни за детето, то се чувства господар на ситуацията, във всеки момент може да включи и изключи, да стане главен герой, победител – без да полага никакво усилие. В игри с приятели това е доста по-трудно. Затова децата заменят реалната игра с виртуална.

Как да стимулираме детето

1. Дайте му пример

Умението за самостоятелна игра не се създава от само себе си. Трябва да научим детето, да му покажем как. Важно е сюжетът на една игра да се повтори и се проиграе няколко пъти. Тогава детето ще си избере роля и ще може само да развие сюжета. В началото то ще повтори действията на родителите, а след това ще започне да експериментира.

2. Създайте игрова ситуация

Децата играят не за да освободят време за работа на мама и татко. Това е навик, който е важен за развитие на въображението им, на мисленето, на речта и помага за тяхната социализация.
Създайте игрови ситуации, колкото се може по-често като използвате случки от ежедневието . Например да облече куклата за разходка, да приготви обяд за татко, да поправи колата ....

3. Купищата играчки са излишни

Детето трябва да фантазира, да открие как да замени едно с друго – ако има купища играчка това няма как да се случи.
Ако вече сте заредили стаята му с играчки, приберете по-голямата част от тях. Нека разполага само с няколко. След месец ги заменете с други – нека пак бъдат само няколко.

4. Свобода на действията

Играейки детето трябва да изпитва радост. Насърчавайте неговия избор и всяка инициатива. Не бързайте да се включвате и да помагате при всяка трудност. Не налагайте свои правила на игра. Добре е детето да свикне, че в има правила и те се спазват от всеки играч. Те не могат да бъдат нарушавани и не всеки път то ще е победител.

5. Поощрявайте го и хвалете, когато избере реална вместо виртуална игра

Има много начини да насърчите детето. Най-простият е искреното възхищение от неговите действия. „Страхотно – колко добре ти се получи. Кулата, която постои, е наистина висока и устойчива! Браво!“
Най-важно е похвалата да е искрена.

Татяна Богачева , адаптация Мона Василева